Историята на един тийнейджър, който се захваща да си кореспондира със серийни убийци в затвора, за да разбере как мислят.

Като се има предвид, че самото момче очевидно не е много в ред (не го пише в книгата, ама кой седемнайсе годишен би бисал на Чарлз Менсън с хомосексуални излияния?), както и че самите убийци са отдавна в затвора невероятната скука има голям ефект върху това, което пишат в писмата си, от книгата може да се научи нещо интересно, макар и не много (не много като количество и не много интересно).